30.08.2016 г., 22:14 ч.

Стаен 

  Поезия
746 4 17

под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съвестта е съдник! Поздрави!
  • Младен чудесно е .Синхрон, на действия,, мисълта разкривената усмивка, невероятен изказ. С толкова малко думи казани много неща.
  • Така да въздействаш...
  • Точно и ясно, в типичния за тебе стил.
  • Разпознаваем си, Младене! И с името ти и без него, просто, това си ти!
    Дори и в четири реда, успяваш да изкажеш съществени изрази! Сърдечен поздрав от мен и честит Ден на Съединението!
  • Ако я нямаше тази съвест не се знае къде щяхме да сме сега. Поздрав за стиха Младен!
  • Колкото и тихо да се измъкнем покрай съвестта си, тя все ни намира.
  • Безпристрастна творба! Точно в десятката!
  • Имало е преди, има сега и ще има...
    Много образна, асоциативна, стилна, но и стилово различна, философска, дълбока, замисляща, но и импулсивна поезия! Направих и допълнителна асоциация със заглавието на това четиристишие и последния му ред. - Силна творба! Сърдечни поздрави, Младен!
  • В типичния, неповторим, твой Стил....поздравления, Младене!!!
  • Лаконично и силно,поздрав!
  • Ех, тази съвест! Едни я притежават, други- не! Поздрав!
  • Кратко и много силно..., - "Съвестта следва човека като сянка и му говори с мълчание...!!!"
  • Кратко и хубаво! Поздравления!
  • Образно, емоционално, философско...
  • Силно!
  • Благодаря ти за вдъхновението, Младене!
    "под сивия валяк на властно небе,
    потеглих след мисъл студена и тиха..."
Предложения
: ??:??