Стакатото на чувствата ранени
рендосваше по изтънели струни.
А бързеят на мислите пленени
пробягваше виновно помежду ни.
Обгръщаше студените алеи
и дърпаше усмивките ни къси.
На тротоара калдъръмни феи
сънливо разпределяха глада си.
Въздушни порти тежко опустяват,
живот бръшлянно висне от чардаци.
Недъгави, мечтите се стопяват
и жертвено превръщат се в чираци. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse