10 дек. 2007 г., 16:49

Стакатов плач 

  Поэзия » Другая
892 0 28
Стакатото на чувствата ранени
рендосваше по изтънели струни.
А бързеят на мислите пленени
пробягваше виновно помежду ни.

Обгръщаше студените алеи
и дърпаше усмивките ни къси.
На тротоара калдъръмни феи
сънливо разпределяха глада си.

Въздушни порти тежко опустяват,
живот бръшлянно висне от чардаци.
Недъгави, мечтите се стопяват
и жертвено превръщат се в чираци.

Обрасъл с бурен, мъхест калдъръма.
Прораства сянка (ориста не чака...)
Рендосано, сърцето не продума.
Стакатово по струните заплака.


10.12.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??