Стакатов плач
Стакатото на чувствата ранени
рендосваше по изтънели струни.
А бързеят на мислите пленени
пробягваше виновно помежду ни.
Обгръщаше студените алеи
и дърпаше усмивките ни къси.
На тротоара калдъръмни феи
сънливо разпределяха глада си.
Въздушни порти тежко опустяват,
живот бръшлянно висне от чардаци.
Недъгави, мечтите се стопяват
и жертвено превръщат се в чираци.
Обрасъл с бурен, мъхест калдъръма.
Прораства сянка (ориста не чака...)
Рендосано, сърцето не продума.
Стакатово по струните заплака.
10.12.2007 г.
Дарина Дечева
рендосваше по изтънели струни.
А бързеят на мислите пленени
пробягваше виновно помежду ни.
Обгръщаше студените алеи
и дърпаше усмивките ни къси.
На тротоара калдъръмни феи
сънливо разпределяха глада си.
Въздушни порти тежко опустяват,
живот бръшлянно висне от чардаци.
Недъгави, мечтите се стопяват
и жертвено превръщат се в чираци.
Обрасъл с бурен, мъхест калдъръма.
Прораства сянка (ориста не чака...)
Рендосано, сърцето не продума.
Стакатово по струните заплака.
10.12.2007 г.
Дарина Дечева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дечева Все права защищены
