10 дек. 2007 г., 16:49

Стакатов плач 

  Поэзия » Другая
929 0 28
Стакатото на чувствата ранени
рендосваше по изтънели струни.
А бързеят на мислите пленени
пробягваше виновно помежду ни.
Обгръщаше студените алеи
и дърпаше усмивките ни къси.
На тротоара калдъръмни феи
сънливо разпределяха глада си.
Въздушни порти тежко опустяват,
живот бръшлянно висне от чардаци.
Недъгави, мечтите се стопяват
и жертвено превръщат се в чираци. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Все права защищены

Предложения
: ??:??