10.12.2007 г., 16:49 ч.

Стакатов плач 

  Поезия » Друга
880 0 28
Стакатото на чувствата ранени
рендосваше по изтънели струни.
А бързеят на мислите пленени
пробягваше виновно помежду ни.

Обгръщаше студените алеи
и дърпаше усмивките ни къси.
На тротоара калдъръмни феи
сънливо разпределяха глада си.

Въздушни порти тежко опустяват,
живот бръшлянно висне от чардаци.
Недъгави, мечтите се стопяват
и жертвено превръщат се в чираци.

Обрасъл с бурен, мъхест калдъръма.
Прораства сянка (ориста не чака...)
Рендосано, сърцето не продума.
Стакатово по струните заплака.


10.12.2007 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??