31 ago 2007, 17:14

Стамболовият мост 

  Poesía
666 0 7
Септември унило се къпе в реката,
сред първа позлата на късното лято.
Над къщите слиза,избистрено вече,
небето,донасящо намек за вечер.
Скалите белеят-от спомени кости,
а пътят ми още минава по моста.
На детството пътят-все тъй романтичен.
От другите пътища страшно различен.

Градът е отсреща и гледа реката,
в която нещата живеят обратно.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??