Снощи се прибрах у нас
и какво да видя аз -
мойта скъпа във кревата
с черен негър се подмята.
Бързо падна ми пердето,
бръкнах за пищова, дето
пазех го за този миг,
но дочух сподавен вик:
Объркал си се, мили мой,
чакай, спри за миг, постой!
Аз съм твоята комшийка,
помниш ли ме, кака Сийка?
Проясни ми се главата,
май объркал съм вратата.
Вече спирам алкохола
и ще пия кока кола.
© Владимир Караиванов Todos los derechos reservados
Абе, ти луд ли се бе човекооо, на кокали знайш кво трудно се рисува :P