vladokar (Владимир Караиванов)
6 8
20.04.2013 г., 12:04 ч.

Стана грешка 

  Поезия » Хумористична
871 1 7

 

Снощи се прибрах у нас
и какво да видя аз -
мойта скъпа във кревата
с черен негър се подмята.

Бързо падна ми пердето,
бръкнах за пищова, дето
пазех го за този миг,
но дочух сподавен вик:

Объркал си се, мили мой,
чакай, спри за миг, постой!
Аз съм твоята комшийка,
помниш ли ме, кака Сийка?

Проясни ми се главата,
май объркал съм вратата.
Вече спирам алкохола
и ще пия кока кола.

© Владимир Караиванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това второто го прочетох още тогава, обаче обмислях варианта ти
    Абе, ти луд ли се бе човекооо, на кокали знайш кво трудно се рисува :P
  • Страхотен!
  • Таня,
    Сакатлък не се получи,
    но пък Владко се научи
    с алкохола да внимава,
    че живота му вгорчава.

    Жанет,
    Щом си чакаш ти портрета,
    започни от днес диета,
    че през следващия март
    ще ти правя бодиарт.

    Исмаил,
    Ти познаваш кака Сийка
    има тънка, бяла шийка,
    но познаваш ли негрото,
    дето беше и в леглото?
  • Благодаря за усмивката!
  • Тази,Сийка ми е позната!Отлично!
  • Ааа, пуснал си го и тук усмивчо
    Чакам си един портрет аз
    A за стихчето - харес, харес, харес :P
  • за малко да стане сакатлък
Предложения
: ??:??