Навън е пусто... стана изведнъж,
настани се на мислите в храма,
изсипа се в душата дъжд,
надявайки се на промяна.
Навън е тихо... стана изведнъж,
превзе ме лекомислено стаена,
напълни ме с мъгла и мъст,
заситих сетивата огладнели.
Навън е тъмно... стана изведнъж,
невиждайки прекрачих тъмнината,
разля се светлината изведнъж,
усетих я, раздирайки тъмата. ...