Senni (Силвия)
162 1968
1.03.2008 г., 22:44 ч.

Стана изведнъж 

  Поезия » Философска
672 0 10

Навън е пусто... стана изведнъж,

настани се на мислите в храма,

изсипа се в душата дъжд,

надявайки се на промяна.

 

 

Навън е тихо... стана изведнъж,

превзе ме лекомислено стаена,

напълни ме с мъгла и мъст,

заситих сетивата огладнели.

 

 

Навън е тъмно... стана изведнъж,

невиждайки прекрачих тъмнината,

разля се светлината изведнъж,

усетих я, раздирайки тъмата.

 

 

Навън е хладно... стана изведнъж,

трепереща, притихнах занемяла,

косите заледени неведнъж,

разпърснаха се в приказна омая.

 

 

Навън е късно... стана изведнъж,

почувствах го, когато бях ранена,

очите си отворих и видях,

не бях сама, бе някъде около мене.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??