Стана изведнъж
Навън е пусто... стана изведнъж,
настани се на мислите в храма,
изсипа се в душата дъжд,
надявайки се на промяна.
Навън е тихо... стана изведнъж,
превзе ме лекомислено стаена,
напълни ме с мъгла и мъст,
заситих сетивата огладнели.
Навън е тъмно... стана изведнъж,
невиждайки прекрачих тъмнината,
разля се светлината изведнъж,
усетих я, раздирайки тъмата.
Навън е хладно... стана изведнъж,
трепереща, притихнах занемяла,
косите заледени неведнъж,
разпърснаха се в приказна омая.
Навън е късно... стана изведнъж,
почувствах го, когато бях ранена,
очите си отворих и видях,
не бях сама, бе някъде около мене.
© Силвия All rights reserved.
