yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
3 feb 2011, 10:21

Станси за спомена 

  Poesía
854 0 8

Не чуваш ли, че всяка нощ те викам

под къдрава от знойна жад луна,

прозорците, и те за тебе питат,

с разтворени в очакване крила.

 

И потреперващи от хлад, звездите

се ронят тихо като скръбен дъжд –

заспивам пак на спомена в очите,

от който сънищата ми са ад.

 

*     *     *     *     *     *     *     *

 

Сънят ми идва като нощ полярна,

без пролет, лято, есен – само зима,

в страданието иска да ме заледи,

да угаси на спомените лятото,

под ромона приспивен на тъгата.

В прегръдките на спомена заспивам -

люлее ме и ме целува като вятър.

И болката ми като сняг топи...

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??