Мечтая пак да се събудя
пред прага стар в едно школó.
С букетче малко – теменуги,
нарамил нова чанта до дърво.
Септември хладен да ме гали
по русите подстригани коси.
Звънецът меден да удари,
донесъл край на волните ми дни.
Да седна плахо до вратата
за първи път на дървения чин
и вперил поглед във дъската,
въпроси в мен да има, не един. ...