Стар първокласник
Мечтая пак да се събудя
пред прага стар в едно школó.
С букетче малко – теменуги,
нарамил нова чанта до дърво.
Септември хладен да ме гали
по русите подстригани коси.
Звънецът меден да удари,
донесъл край на волните ми дни.
Да седна плахо до вратата
за първи път на дървения чин
и вперил поглед във дъската,
въпроси в мен да има, не един.
А после там навън, на двора
да тичаме усмихнати деца.
Летящи птици във простора,
невинни, униформени ята.
Във къщи мама да ме чака
и тати да отвори пак врата...
Над мен сега се спуска мрака,
как свети невъзможната мечта.
Пловдив
14.09.2017
© Хари Спасов All rights reserved.
