И тръгна със вързоп от скрити мъки
под билото на вечната тъга...
Една усмивка с бодър глас си рече,
че с всекиго ще бъде днес добра...
Тогава, точно преди залеза да срути,
поредната надежда светлина,
усмивката видя, под покрив скрити,
смълчана къща и сама врата...
Вратата като навик се отвори.
Крило на птица – вътре приласка,
а доверчивата усмивка заговори 
- Дошла съм, за да бъда с вас добра!
Звездите я погледнаха отгоре,
със хиляди блещукащи очи,
в гората вятър, тихо промърмори
и цялата земя се притай.
Усмивката прекрачи смело прага,
на тази къща с дъх на джинджифил,
в кресло от трепети седеше мъж. Навярно
на никого и никога немил...
И там пред старото огнище го прегърна
и лумна пламък нов и съкровен.
Пердето развълнувано помръдна,
под пръстите на нов прекрасен ден

Какво се случи, в минало далечно,
под парещите ласки на деня.
Една усмивка себе си обрече
да бъде с този мъж завинаги добра...