10.09.2015 г., 17:32

Стара история за усмивката

887 0 0

Незнайно как, във минало далечно,
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.

И тръгна със вързоп от скрити мъки
под билото на вечната тъга...
Една усмивка с бодър глас си рече,
че с всекиго ще бъде днес добра...
Тогава, точно преди залеза да срути,
поредната надежда светлина,
усмивката видя, под покрив скрити,
смълчана къща и сама врата...
Вратата като навик се отвори.
Крило на птица – вътре приласка,
а доверчивата усмивка заговори 
- Дошла съм, за да бъда с вас добра!
Звездите я погледнаха отгоре,
със хиляди блещукащи очи,
в гората вятър, тихо промърмори
и цялата земя се притай.
Усмивката прекрачи смело прага,
на тази къща с дъх на джинджифил,
в кресло от трепети седеше мъж. Навярно
на никого и никога немил...
И там пред старото огнище го прегърна
и лумна пламък нов и съкровен.
Пердето развълнувано помръдна,
под пръстите на нов прекрасен ден

Какво се случи, в минало далечно,
под парещите ласки на деня.
Една усмивка себе си обрече
да бъде с този мъж завинаги добра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...