21 mar 2008, 21:01

Стара кръчма 

  Poesía » Otra
1218 0 3
 

Сякаш сме на маса

в старата селска кръчма,

залъгваме се с спирт от бъчва,

давим в евтината си ракия

от лъжи, лъжи-помия.

Отпиваме на глътки смешно малки,

гледаме се - човечета жалки.

Страховете си потуляме

в изгорената си кръв от

„смислени" извинения,

безсмислени обяснения

на собствените очевидни прегрешения.

Леят се, леят се думи от устите

като евтината ни ракия.

Моята бързо те разяжда,

а твоята бавно ме убива.

© Нати Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??