Стара кръчма
Сякаш сме на маса
в старата селска кръчма,
залъгваме се с спирт от бъчва,
давим в евтината си ракия
от лъжи, лъжи-помия.
Отпиваме на глътки смешно малки,
гледаме се - човечета жалки.
Страховете си потуляме
в изгорената си кръв от
„смислени" извинения,
безсмислени обяснения
на собствените очевидни прегрешения.
Леят се, леят се думи от устите
като евтината ни ракия.
Моята бързо те разяжда,
а твоята бавно ме убива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
