21.03.2008 г., 21:01 ч.

Стара кръчма 

  Поезия » Друга
1205 0 3
 

Сякаш сме на маса

в старата селска кръчма,

залъгваме се с спирт от бъчва,

давим в евтината си ракия

от лъжи, лъжи-помия.

Отпиваме на глътки смешно малки,

гледаме се - човечета жалки.

Страховете си потуляме

в изгорената си кръв от

„смислени" извинения,

безсмислени обяснения

на собствените очевидни прегрешения.

Леят се, леят се думи от устите

като евтината ни ракия.

Моята бързо те разяжда,

а твоята бавно ме убива.

© Нати Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??