Сякаш сме на маса
в старата селска кръчма,
залъгваме се с спирт от бъчва,
давим в евтината си ракия
от лъжи, лъжи-помия.
Отпиваме на глътки смешно малки,
гледаме се - човечета жалки.
Страховете си потуляме
в изгорената си кръв от
„смислени" извинения,
безсмислени обяснения
на собствените очевидни прегрешения.
Леят се, леят се думи от устите
като евтината ни ракия.
Моята бързо те разяжда,
а твоята бавно ме убива.
© Нати All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
