Mar 21, 2008, 9:01 PM

Стара кръчма 

  Poetry » Other
1212 0 3
 

Сякаш сме на маса

в старата селска кръчма,

залъгваме се с спирт от бъчва,

давим в евтината си ракия

от лъжи, лъжи-помия.

Отпиваме на глътки смешно малки,

гледаме се - човечета жалки.

Страховете си потуляме

в изгорената си кръв от

„смислени" извинения,

безсмислени обяснения

на собствените очевидни прегрешения.

Леят се, леят се думи от устите

като евтината ни ракия.

Моята бързо те разяжда,

а твоята бавно ме убива.

© Нати All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??