Сякаш сме на маса
в старата селска кръчма,
залъгваме се с спирт от бъчва,
давим в евтината си ракия
от лъжи, лъжи-помия.
Отпиваме на глътки смешно малки,
гледаме се - човечета жалки.
Страховете си потуляме
в изгорената си кръв от
„смислени" извинения,
безсмислени обяснения
на собствените очевидни прегрешения.
Леят се, леят се думи от устите
като евтината ни ракия.
Моята бързо те разяжда,
а твоята бавно ме убива.
© Нати All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
