23 may 2012, 16:42

Стара кутия

  Poesía » Otra
728 0 1

Отварям старата и извехтяла кутия,

а от там ме посрещат миналите дни,

спомените отново парят като стихия

вече раздраните и стари мечти.

 

Раздраният албум и снимките пожълтели

сякаш махат отдалеч за сетен път,

а ароматът на люляк отпреди години

отново разпилява спомен стар и чужд.

 

И първото цвете, изсъхнало и почерняло,

подава глава с последен стон,

а старата и извехтяла кутия

за сетен път прибира спомен отлетял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанаска Чочкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...