23 may 2012, 16:42

Стара кутия

  Poesía » Otra
726 0 1

Отварям старата и извехтяла кутия,

а от там ме посрещат миналите дни,

спомените отново парят като стихия

вече раздраните и стари мечти.

 

Раздраният албум и снимките пожълтели

сякаш махат отдалеч за сетен път,

а ароматът на люляк отпреди години

отново разпилява спомен стар и чужд.

 

И първото цвете, изсъхнало и почерняло,

подава глава с последен стон,

а старата и извехтяла кутия

за сетен път прибира спомен отлетял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанаска Чочкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...