Отварям старата и извехтяла кутия,
а от там ме посрещат миналите дни,
спомените отново парят като стихия
вече раздраните и стари мечти.
Раздраният албум и снимките пожълтели
сякаш махат отдалеч за сетен път,
а ароматът на люляк отпреди години
отново разпилява спомен стар и чужд.
И първото цвете, изсъхнало и почерняло,
подава глава с последен стон,
а старата и извехтяла кутия
за сетен път прибира спомен отлетял.
© Атанаска Чочкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
