Отварям старата и извехтяла кутия,
а от там ме посрещат миналите дни,
спомените отново парят като стихия
вече раздраните и стари мечти.
Раздраният албум и снимките пожълтели
сякаш махат отдалеч за сетен път,
а ароматът на люляк отпреди години
отново разпилява спомен стар и чужд.
И първото цвете, изсъхнало и почерняло,
подава глава с последен стон,
а старата и извехтяла кутия
за сетен път прибира спомен отлетял.
© Атанаска Чочкова Всички права запазени