Отварям старата и извехтяла кутия,

а от там ме посрещат миналите дни,

спомените отново парят като стихия

вече раздраните и стари мечти.

Раздраният албум и снимките пожълтели

сякаш махат отдалеч за сетен път,

а ароматът на люляк отпреди години

отново разпилява спомен стар и чужд.

И първото цвете, изсъхнало и почерняло,

подава глава с последен стон,

а старата и извехтяла кутия

за сетен път прибира спомен отлетял.