* * *
Полусериозно...
Стара къща съм, много живяла,
там, на хълма, до черния дъб,
скърцам отвсякъде, но още съм цяла,
с рани дълбоки от болки и скръб...
Прозорците хлопат - скърцат дъските,
зацапах с годините всички стъкла,
годините тегнат - изпъват гредите,
и събирам лъчите от бледа луна...
А някога тук пристигаха хора,
палеха печката - пиха винО, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse