Стара къща съм...
* * *
Полусериозно...
Стара къща съм, много живяла,
там, на хълма, до черния дъб,
скърцам отвсякъде, но още съм цяла,
с рани дълбоки от болки и скръб...
Прозорците хлопат - скърцат дъските,
зацапах с годините всички стъкла,
годините тегнат - изпъват гредите,
и събирам лъчите от бледа луна...
А някога тук пристигаха хора,
палеха печката - пиха винО,
сега... се гледаме само със бора,
моя съсед си е чисто... дърво!
Само стърчи и нищо не казва,
ръси шишарки и... тъпи игли,
де да можеше и да приказва...
Щеше да е... досаден - нали!
Кисна си тук, като стара икона,
ей го сега и... сняг заваля!...
Оня дъб пък - жива кокона е,
да си като него, си е жива беля...
Е... виж, напролет идват чат-пат,
двойки от влюбени, тук, под върха,
хапват на масата по някой домат,
после, след водката, ега ти смеха!...
После отново, същия зор,
тръшват старата входна врата,
а аз и дъбът, и... оня тъп бор,
мечтаем и ние да идем в града...
А бе... какво?... Вече съм... бяла!...
Стара къща съм... много видяла!...
:))))))))))))) :((((((((((((((((
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
