old_scoundrel (Александър Белчев)
175 169
22 may 2008, 9:11

Стара майка 

  Poesía » De amor
656 0 8

 

 

Приглаждаш
белите коси.
Пресъхнал лакът
в масата опрян.
Наум бастунчето
походката гласи.
То помни кръшен стан.
И е от дрян.
От онзи дрян, под който...
Ех... тогаз...
постеля бяха
дъхави треви.
Под този дрян
въздишал съм и аз.
Към пънчето му
що не повървим?
Какво пък толкова?
Куцук... куцук...
Лъжа било,
че старостта е страшна!

Когато точно днес
и точно тук,
ТИ мислиш
за Любов.

На бас се хващам!

 

 

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??