Приглаждаш
белите коси.
Пресъхнал лакът
в масата опрян.
Наум бастунчето
походката гласи.
То помни кръшен стан.
И е от дрян.
От онзи дрян, под който...
Ех... тогаз...
постеля бяха
дъхави треви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.