old_scoundrel (Александър Белчев)
175 169
May 22, 2008, 9:11 AM

Стара майка 

  Poetry » Love
695 0 8

 

 

Приглаждаш
белите коси.
Пресъхнал лакът
в масата опрян.
Наум бастунчето
походката гласи.
То помни кръшен стан.
И е от дрян.
От онзи дрян, под който...
Ех... тогаз...
постеля бяха
дъхави треви.
Под този дрян
въздишал съм и аз.
Към пънчето му
що не повървим?
Какво пък толкова?
Куцук... куцук...
Лъжа било,
че старостта е страшна!

Когато точно днес
и точно тук,
ТИ мислиш
за Любов.

На бас се хващам!

 

 

© Александър Белчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??