Приглаждаш
белите коси.
Пресъхнал лакът
в масата опрян.
Наум бастунчето
походката гласи.
То помни кръшен стан.
И е от дрян.
От онзи дрян, под който...
Ех... тогаз...
постеля бяха
дъхави треви.
Под този дрян
въздишал съм и аз.
Към пънчето му
що не повървим?
Какво пък толкова?
Куцук... куцук...
Лъжа било,
че старостта е страшна!
Когато точно днес
и точно тук,
ТИ мислиш
за Любов.
На бас се хващам!
© Александър Белчев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
