11 oct 2004, 10:32

СТАРА РАНА

  Poesía
2.1K 0 5
Защо сърцето ми отново трепна,
когато влезе ти
и защо отново името прошепнах
щом от любовта ми няма уж следи?

Стара рана ли отворих
скрита в новата любов,
та когато с тебе поговорих
усетих във сърцето онзи зов...

Какви са тези спомени и чувства
щом всичко е било игра,
защо ли искам още твоите устни,
когато отдавна ни е разделил света?

Каква е тази рана толкова жестока,
която с свойта болка ме сломи
и каква е тази дяволска уловка
дето в старата любов отново ме плени?

Нали обичам друг сега?!
Защо забравих го щом влезе ти?!
Не искам да те пазя в моето сърце -
още страдам от раната която причини...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • силни думи.браво,добре се е получило,хареса ми!позрав !
  • наистина е много добро,браво на теб
  • според мен е едно доста добро произведение и си заслужава да отделиш от времето си за да го прочетеш.
  • Искрено и истинско. Поздравления! Може да се пооглади още, но и така е убедително. От мен 6.
  • Много,много болка има в тоя стих.И май точно за това толкова ми допадна!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...