30 jul 2014, 20:18

Стара самотница

  Poesía » Otra
860 0 2

Ето я, отново идва.

Този път за кого ли е дошла?

Самотница стара е смъртта.

И носила е хиляди лица.

 

От невинна девица до опитна жрица.

Изкушавала е душа след душа.

Бързо се завтича, щом усети,

че догаря ти свещта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, мило момиче, но остави тази стара самотница да диша във врата на старите и самотни хора, като мене, а вие младите, радвайте се на младостта си, на любовта със всичките й радости и разочарования, на слънцето, за това че всяка сутрин се усмихва в прозореца ти, защото животът е единствен и безценен - той е "Тирето между двете дати"!-\прочети\,ако искаш.
    Искрени поздрави и творчески успехи!
  • Много черни мисли за млад човек

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...