Забравената църква

Poesía

763 5 25

Отдавна бе подслон на ветровете,

а птиците си свиваха гнезда.

Камбаната от слънцето блестеше,

потънала в незряща тишина!

Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше!

Дори и скитник не минаваше от тук!

Сребристи нишки паяче редеше,

а трепетът превръщаше се в звук...

Там някъде на двора, сред тревите,

разлистваше смокиново дръвче.

Във клоните молитви бяха скрити -

то бързаше да дава плодове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Иржи (Ирина Филипова)

Добре,аз съм на линия до късно....Има за разказване...

2017-10-15T21:43:00+03:00
rumbic (Руми)

Добър вечер, Иржи! Аз също много се радвам да те видя!
А може и кафе да пием....

2017-10-15T21:41:49+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Руми,тук съм коментирала,само да ти кажа "Добър вечер".Радвам се,че си тук!

2017-10-15T21:38:22+03:00
rumbic (Руми)

Носиш душата на творец, затова успяваш да видиш отвъд думите! Благодаря ти, Лати!

2017-10-15T21:33:05+03:00
latinka (Латинка Минкова)

Все картини виждам в стиховете ти...това е хубаво...

2017-10-14T22:45:04+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0