2 oct 2017, 19:43  

Забравената църква

  Poesía
756 5 25

Отдавна бе подслон на ветровете,

а птиците си свиваха гнезда.

Камбаната от слънцето блестеше, 

потънала в незряща тишина!

 

Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше!

Дори и скитник не минаваше от тук!

Сребристи нишки паяче редеше,

а трепетът превръщаше се в звук...

 

Там някъде на двора, сред тревите,

разлистваше смокиново дръвче.

Във клоните молитви бяха скрити -

то бързаше да дава плодове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре,аз съм на линия до късно....Има за разказване...
  • Добър вечер, Иржи! Аз също много се радвам да те видя!
    А може и кафе да пием....
  • Руми,тук съм коментирала,само да ти кажа "Добър вечер".Радвам се,че си тук!
  • Носиш душата на творец, затова успяваш да видиш отвъд думите! Благодаря ти, Лати!
  • Все картини виждам в стиховете ти...това е хубаво...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...