Отдавна бе подслон на ветровете,
а птиците си свиваха гнезда.
Камбаната от слънцето блестеше,
потънала в незряща тишина!
Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше!
Дори и скитник не минаваше от тук!
Сребристи нишки паяче редеше,
а трепетът превръщаше се в звук...
Там някъде на двора, сред тревите,
разлистваше смокиново дръвче.
Във клоните молитви бяха скрити -
то бързаше да дава плодове!