15 ago 2024, 0:24

Старата гара 

  Poesía
163 3 16

 

Самотна остаряла гара,

отдавна влакове не спират,

кантон сиротен, няма бариера, 

на изживяване и той умира.

Обезлюдени няколко къщета.

 

Петел не пее, няма кой  да буди,

кръстосват шпаги само ветровете

и дъждове пероните промиват.

Унили хора със бързака профучават,

самите те отписани самотни гари,

 

Просвирва той, по навик поздравява

и в миг в далечината се стопява.

А миналото бавно гарата поглъща,

Останала без аналог тя, самотата,

на никого и нищо не прощава.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Катя!
  • Рисуваш с думи, Пепи. Все едно видях картина.
  • Благодаря ви, Ачо и Петя!
  • Накрая самотата не прощава...
  • Интересно виждане и замислящ прочит,Поздрави!!!
  • Мине - благодаря ти за поетичния коментар! 🌹
  • Тъжно е, Пепи! Само спомените вият побеснели!
  • 🌻 Деа - познаваме такива гари и ги носим в себе си... Благодаря ти!
  • Стана ми тъжно и самотно...
  • Дейна - благодаря! ❤️
    Наде - ❤️ нали за това сме тук, да споделяме, а болезнени тъми бол, за съжаление
  • Да, това беше.
  • Наде - сега ще се разровя. Да, "Гара безименна", то е за войната:
    На гара "Безименна", влака
    за никъде чакам. Без багаж,
    заровено минало, илюзии
    и мечти, разпилени по вятъра.
    Билетът е еднопосочен:
    невъзвращенец без право
    на обжалване, без очаквания.
    Осъден на безсрочие.
    От толко житейски войни
    какво на човек му остава?
    О, свят! За миг се поспри!
    Преди кръвожадната лава
    да усмърти и последната гара!
    5.03.2022 г.
  • ...Унили хора със бързака профучават,
    самите те отписани самотни гари...
    Много хубав стих, тъжен, истински!
    Поздрави, Паленка!
  • Ти имаше и друго подобно, Пепс, което и мен беше вдъхновило.
  • Гош - точно така: пясъците! Кога строим пясъчни кули?!
    Благодаря ти!
  • Дааа, бездънни са пясъците на самотата и забравата.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??