Старата гара
Самотна остаряла гара,
отдавна влакове не спират,
кантон сиротен, няма бариера,
на изживяване и той умира.
Обезлюдени няколко къщета.
Петел не пее, няма кой да буди,
кръстосват шпаги само ветровете
и дъждове пероните промиват.
Унили хора със бързака профучават,
самите те отписани самотни гари,
Просвирва той, по навик поздравява
и в миг в далечината се стопява.
А миналото бавно гарата поглъща,
Останала без аналог тя, самотата,
на никого и нищо не прощава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
