Старата крепост

Poesía

347 0 1

Старият чемшир отдавна веч го няма,
годините взели са своя дан...
Но бащината къща, прихлупена и стара,
за мен с готовност отвори своята врата...
И върнах се в детството,
пак станах малка и ранима,
едно момиченце с хиляди мечти,
а бащиният дом - крепост стара,
зад своите стени ме приюти...
Прeкрачих плахо прага, глава приведох
пред историята на моите деди...
За малко откъснах се от света реален,
но борбата продължава, борбата предстои...

24-05-2019 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

LiaNik (И.К.)

Старият чемшир го няма...но бащината къща е винаги отворила врати за поколенията помнещи откъде идват. Чудесно написано Мариела! Благодаря!

2019-05-24T18:57:08+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0