24.05.2019 г., 18:49

Старата крепост

345 0 1

Старият чемшир отдавна веч го няма,
годините взели са своя дан...
Но бащината къща, прихлупена и стара,
за мен с готовност отвори своята врата...
И върнах се в детството,
пак станах малка и ранима,
едно момиченце с хиляди мечти,
а бащиният дом - крепост стара,
зад своите стени ме приюти...
Прeкрачих плахо прага, глава приведох 
пред историята на моите деди...
За малко откъснах се от света реален,
но борбата продължава, борбата предстои... 

 

24-05-2019 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Старият чемшир го няма...но бащината къща е винаги отворила врати за поколенията помнещи откъде идват. Чудесно написано Мариела! Благодаря!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...