Старата крепост

24.05.2019 г., 18:49 ч.

Поезия

136 0 1

Старият чемшир отдавна веч го няма,
годините взели са своя дан...
Но бащината къща, прихлупена и стара,
за мен с готовност отвори своята врата...
И върнах се в детството,
пак станах малка и ранима,
едно момиченце с хиляди мечти,
а бащиният дом - крепост стара,
зад своите стени ме приюти...
Прeкрачих плахо прага, глава приведох
пред историята на моите деди...
За малко откъснах се от света реален,
но борбата продължава, борбата предстои...

24-05-2019 год.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

LiaNik (И.К.)

2019-05-24T18:57:08+03:00

Старият чемшир го няма...но бащината къща е винаги отворила врати за поколенията помнещи откъде идват. Чудесно написано Мариела! Благодаря!