Старата крепост

Поэзия

350 0 1

Старият чемшир отдавна веч го няма,
годините взели са своя дан...
Но бащината къща, прихлупена и стара,
за мен с готовност отвори своята врата...
И върнах се в детството,
пак станах малка и ранима,
едно момиченце с хиляди мечти,
а бащиният дом - крепост стара,
зад своите стени ме приюти...
Прeкрачих плахо прага, глава приведох
пред историята на моите деди...
За малко откъснах се от света реален,
но борбата продължава, борбата предстои...

24-05-2019 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LiaNik (И.К.)

Старият чемшир го няма...но бащината къща е винаги отворила врати за поколенията помнещи откъде идват. Чудесно написано Мариела! Благодаря!

2019-05-24T18:57:08+03:00

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0