3 jul 2011, 18:27

Старата къща

  Poesía » Otra
3.1K 0 61

 

 

 

          Зейнал дуварът. Парчета кирпич.
          Чемширът зелено очите боде. 
          Прошарва се тихото с птичия вик,
          а времето тук не отмерва живот.

          Кръст на вратата от стар некролог
          и крепът развява се - траурен флаг.
          Белее от нищото прашен покров - 
          пътека, изгубила пътя назад.

          Камък до камък, без болка и дъх,
          не значи тук нищо суетният гняв.
          Камбана напомня го с тъжния звън,
          изплакан без сълзи за нечия смърт…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изумявам се пред таланта ти! Магията се усеща още с първите няколко думи.
  • благодаря ти, Маково момиче...за милите думи..
    а твоят стих е прекрасен, развълнува ме..
    ще очаквам да го публикуваш в сайта..
  • Здравейте! Днес прочетох голяма част от стиховете Ви...Оставят ме по без думи...Сърдечни поздрави!
    А този стих ме разплака...
    Искам да споделя с Вас един мой стих:

    БАБИНОТО БЯЛО ЦВЕТЕ

    Схлупена къщурка, недимящ комин.
    Залостена врата с изсъхнал клин.
    Скърцане пропуква тишината
    и отваря се пред мен вратата.
    Не, не смея прага да прекрача,
    пусто-празна стаята е в здрача.

    В затворените ми жални очи
    отново усмихваш се, бабинко ти.
    Коте доволно мърка ти в скута,
    прежди преде си в уюта.
    Комина весело-блажен дими,
    гали ми нослето с миризми.
    В чудни ритми игриво къкрят,
    бобени зрънца в гърнето пъплят,
    сякаш пеят твоите песни чудесни,
    чуруликащ хор от ангели небесни.
    А пък содената топла питка
    накичена е гиздаво със плитка.
    С пръсти, топнати във златни багри,
    милва ме с дъх от ароматни пари.

    Часовникът от шкафа си мълчи.
    Не, не смея да отворя аз очи!
    В двора бяло цветенце цъфти,
    сгушено в прораснали треви.
    С бисерни тичинки нежно ме гледа
    на баба душицата крехка и бледа.
    Дъждът по керемидите се стича.
    На сълзите ли горчиви той прилича?!
  • благодаря ви...
  • Стара къща, която се руши от спомени и отсъствия!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...