3.07.2011 г., 18:27

Старата къща

Поезия » Друга

3.1K 0 61

          Зейнал дуварът. Парчета кирпич.
          Чемширът зелено очите боде.
          Прошарва се тихото с птичия вик,
          а времето тук не отмерва живот.

          Кръст на вратата от стар некролог
          и крепът развява се - траурен флаг.
          Белее от нищото прашен покров -
          пътека, изгубила пътя назад.

          Камък до камък, без болка и дъх,
          не значи тук нищо суетният гняв.
          Камбана напомня го с тъжния звън,
          изплакан без сълзи за нечия смърт…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

burningdesire (Любослава Пиринкова)

Изумявам се пред таланта ти! Магията се усеща още с първите няколко думи.

2016-06-30T13:10:21+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

благодаря ти, Маково момиче...за милите думи..
а твоят стих е прекрасен, развълнува ме..
ще очаквам да го публикуваш в сайта..

2012-02-17T18:52:34+02:00
poppywoman (Маково момиче)

Здравейте! Днес прочетох голяма част от стиховете Ви...Оставят ме по без думи...Сърдечни поздрави!
А този стих ме разплака...
Искам да споделя с Вас един мой стих:

БАБИНОТО БЯЛО ЦВЕТЕ

Схлупена къщурка, недимящ комин.
Залостена врата с изсъхнал клин.
Скърцане пропуква тишината
и отваря се пред мен вратата.
Не, не смея прага да прекрача,
пусто-празна стаята е в здрача.

В затворените ми жални очи
отново усмихваш се, бабинко ти.
Коте доволно мърка ти в скута,
прежди преде си в уюта.
Комина весело-блажен дими,
гали ми нослето с миризми.
В чудни ритми игриво къкрят,
бобени зрънца в гърнето пъплят,
сякаш пеят твоите песни чудесни,
чуруликащ хор от ангели небесни.
А пък содената топла питка
накичена е гиздаво със плитка.
С пръсти, топнати във златни багри,
милва ме с дъх от ароматни пари.

Часовникът от шкафа си мълчи.
Не, не смея да отворя аз очи!
В двора бяло цветенце цъфти,
сгушено в прораснали треви.
С бисерни тичинки нежно ме гледа
на баба душицата крехка и бледа.
Дъждът по керемидите се стича.
На сълзите ли горчиви той прилича?!

2012-02-17T18:38:53+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

благодаря ви...

2011-09-25T18:34:10+03:00
anarilska (Цветана Качерилска)

Стара къща, която се руши от спомени и отсъствия!

2011-09-24T19:28:55+03:00