3.07.2011 г., 18:27 ч.
Старата къща
Зейнал дуварът. Парчета кирпич.
Чемширът зелено очите боде.
Прошарва се тихото с птичия вик,
а времето тук не отмерва живот.
Кръст на вратата от стар некролог
и крепът развява се - траурен флаг.
Белее от нищото прашен покров -
пътека, изгубила пътя назад.
Камък до камък, без болка и дъх,
не значи тук нищо суетният гняв.
Камбана напомня го с тъжния звън,
изплакан без сълзи за нечия смърт…
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Изумявам се пред таланта ти! Магията се усеща още с първите няколко думи.
-
благодаря ти, Маково момиче...за милите думи..
а твоят стих е прекрасен, развълнува ме..
ще очаквам да го публикуваш в сайта.. -
Здравейте! Днес прочетох голяма част от стиховете Ви...Оставят ме по без думи...Сърдечни поздрави!
А този стих ме разплака...
Искам да споделя с Вас един мой стих:
БАБИНОТО БЯЛО ЦВЕТЕ
Схлупена къщурка, недимящ комин.
Залостена врата с изсъхнал клин.
Скърцане пропуква тишината
и отваря се пред мен вратата.
Не, не смея прага да прекрача,
пусто-празна стаята е в здрача.
В затворените ми жални очи
отново усмихваш се, бабинко ти.
Коте доволно мърка ти в скута,
прежди преде си в уюта.
Комина весело-блажен дими,
гали ми нослето с миризми.
В чудни ритми игриво къкрят,
бобени зрънца в гърнето пъплят,
сякаш пеят твоите песни чудесни,
чуруликащ хор от ангели небесни.
А пък содената топла питка
накичена е гиздаво със плитка.
С пръсти, топнати във златни багри,
милва ме с дъх от ароматни пари.
Часовникът от шкафа си мълчи.
Не, не смея да отворя аз очи!
В двора бяло цветенце цъфти,
сгушено в прораснали треви.
С бисерни тичинки нежно ме гледа
на баба душицата крехка и бледа.
Дъждът по керемидите се стича.
На сълзите ли горчиви той прилича?! -
благодаря ви...
-
Стара къща, която се руши от спомени и отсъствия!
-
Тежко бреме, тежко време, тежки стихове!
Битието ни определя съзнанието! -
Различна, но все така затрогваща!!!
С обич!!! -
Тъжно,и някяк различно.Много ми хареса!
-
благодаря ви..
най-сърдечно, с обич... -
Дъски сковани в портата изгнила,
порутен камънак сред сухи тръни,
пътеката в тревата се е свила
с засъхналите стъпки от... налъми.
Ляга мракът...
И... Тихо е!...
Излизат на "мегдана",
Самодиви...
---------------------------------------------------------
Ех, ти нежна душа такава - непоправима си!
Благодаря за удоволствието! -
Покъртително и силно!Тъжно и мъдро стихотворение и удивително въздействаща образност.
Благодаря ти , Маги!Ти си Вълшебница!Прегръдка от мен с много обич! -
Поздрав Маги!
-
"Прошарва се тихото с птичия вик,
а времето тук не отмерва живот. "
И любовта понякога е тъжна...
Когато я обстрелват закъснително
забравени, неказани, избързали,
и отлетели безвъзвратно истини...
И само дати, прах,трева и спомени
гнездо са свили - болка да отглеждат.
И в тишината мълком,като прошка
лъч светлина в прозореца просветва...
Развълнува ме Маги... Благодаря ти. -
Ти ли си това, Маги? Не мога да те позная в този стих...
Твоята тъга е тиха, нежна, бездиханна. Твоата тъга се загнездва измежду клетките на читателя плавно, лирично, безболезнено.
Тука... тука си различна. Режеща. Без упойка.
Харесва ми стиха, но много боли... -
Камък до камък, без болка и дъх,
не значи тук нищо суетният гняв.
Камбана напомня го с тъжния звън,
изплакан без сълзи за нечия смърт…
..... много добре казано .....
-
"не значи тук нищо суетният гняв."
Тези думи отразяват тъгата и чистотата на картината, която си нарисувала. Въпреки необратимото разрушение, чистотата се крие в спомените за хората, които някога са били там... Било е обич...
С обич!*** -
Като тих и меланхолен апокалипсис...
Поздравления за поетическото можене! -
Тъжно но истинско...!!!Поздрав Маги!!!
-
Рядко мрачно, като за теб, Маги.
Мисля, че тези разминаващи се рими не са особено ефектни. Понеже съзнавам, че това си целяла, просто споделям, че, по моему, това убива ефекта на думите. -
Опразнено от съществуване обиталище на живите...
И ако чемширът, е тук дървото на живота, на сватбата и на смъртта, той сякаш е гневен на отсъствието, на прояденото време...Кръстът показва целостта на света,той е самия човек...С преобърнато значение е жизнеността, отлетели са плодородието, жизнеността, заедно със самите човеци. -
Маги...
"Прошарва се тихото с птичия вик,
а времето тук не отмерва живот."
...сълзи в стих... -
Tъжно...какво остава след нас...
С обич, Маги! -
Затрогваща картина, асоциация със
загиващото българско село!
Поздрав, приятелко! -
хубаво е, че сме заедно
тук и сега, приятели..
с обич за вас.. -
Просълзяващо тъжно и толкова красиво. Маги, благодаря!
-
Покъртително и силно!
Поздравления, Вълшебнице! -
Адмирации,Маги!!!
-
Тъжен камбанен звън чух...
-
тежка и тъжна гледка беше...особено, когато
част от живота ти е преминал в нея...
сърдечно ви, благодаря... -
++++++ Поздрав сърдечен, Магдалена!
-
Тъжно, но много красиво! Изплакано! Поздрави!
-
Тъжно, красиво и реално!
Хареса ми, Маги! -
Оставам безмълвна...заболя ме, горчив стих е това,Маги...
-
!!!
-
Аз ще помълча...
Боде всяка една думичка!!! -
най-сърдечно ви благодаря,
приятели.. -
Много силен, оригинален и докосващ сърцето стих,
сътворен много талантливо и с много актуално
послание, още преди много време, великият Хан Омуртаг
е казал: "Човек и добре да живее, умира и друг се
ражда..." , животът продължава, отминалото не може
да се върне, но хубавото е, че настоящето непременно носи
и нови радости, дава ни сили да съхраним красивите
спомени в сърцето си завинаги и да продължим напред...
Поздрави за талантливата поетеса! БЪДИ!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
-
Тъжно е, но трябва да го приемем като най-непреходната истина:
старостта е грозна – дори и при най-прекрасното цвете...
А описанието е затрогващо, Маги.
Поздрави и усмихната нова седмица!
-
!...
-
видях тази тъжност!
преходност, Маги! -
... руините на Живота... защо ли ги носим и цели, и на парченца в Душите си...? Безсилният гняв да задържи мига...
-
Маги мила, само се чудиш как да ме разревеш
-
с обич за всички..
сърдечно.. -
Харесах, Маги!
-
Тъжно, но истинско и силно. Поздрав!
-
действителното, което боде очите ни, Маги!!!!
-
Тук мога само да помълча....
-
О,Маги!
Наистина е раняващо,когато започнем да отмерваме времето с некролози и парчета кирпич!
Поздравления за стиха! -
Силно...
-
Впечатляващ стих! Поздрави!
-
красиво за тъгата
-
благодаря ви, сърдечно
приятели...
специално благодаря и на един прекрасен поет
за прекрасната редакция на този стих.. -
!!!
-
Чудесна словесна картина, макар и тъжна.
-
Тежък стих!
-
Образен стих! Поздрав!
-
!
-
Хубав стих!
-
Разплака ме, Магдалена...
Точно на днешния ден... преди 15 години...
...................
Прегръщам те с обич!!! -
Ех, Маги, покъртителен стих си изплакала... Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
