Плахо сядам до прага на старата къща.
Вятър бавно вратата отваря.
Спомен скъп от отминало време се връща.
Тишината сама проговаря.
И разказва за дните и нощите тука:
за любов и мечтания в бяло.
Недочакан копнеж по прозореца чука
и жадува за ново начало.
А в сумрака проблясват пролуки в гредите.
Ситен прах като дъжд заиграва.
Инстинктивно за миг си затварям очите,
а в душата ми утро изгрява. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.