Старата къща

3.10.2013 г., 0:19 ч.

Поезия

635 0 7

Плахо сядам до прага на старата къща.

Вятър бавно вратата отваря.

Спомен скъп от отминало време се връща.

Тишината сама проговаря.

И разказва за дните и нощите тука:

за любов и мечтания в бяло.

Недочакан копнеж по прозореца чука

и жадува за ново начало.

А в сумрака проблясват пролуки в гредите.

Ситен прах като дъжд заиграва.

Инстинктивно за миг си затварям очите,

а в душата ми утро изгрява.

Ставам бавно и тръгвам. Част от мене остава.

Тишината смутено се мръщи.

Между вчера и днес ще се сипе забрава,

не и тук между старите къщи,

не и тук между спомени, случки и викове.

Вятър нежно момента смълчава.

Вътре в тези стени са зазидани мигове,

за които да няма забрава.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.