Гледам лодката стара
как тъжно стои на брега,
няма кой да я подкара,
тук ще я свари снега.
В нея най-добре се усеща
чудният дъх на морето,
викат я вълните отсреща
да отиде чак там,където
се слива морето с небето.
Тихо до нея стоя тая вечер,
старите мрежи прибрала
уморена лодката вече
своя вечен сън е заспала.
© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados