Старата лодка

Poetry

440 0 3

Гледам лодката стара

как тъжно стои на брега,

няма кой да я подкара,

тук ще я свари снега.

В нея най-добре се усеща

чудният дъх на морето,

викат я вълните отсреща

да отиде чак там,където

се слива морето с небето.

Тихо до нея стоя тая вечер,

старите мрежи прибрала

уморена лодката вече

своя вечен сън е заспала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Така е и с човека! Живот!

2021-09-10T20:04:33+03:00
генек (Георги Коновски)

Нежно и красиво, емоционално в тъга...

2021-09-09T16:00:04+03:00
zelenaradost (Милена Френкева)

Красиво и тъжно живописно стихотворение. Видях старата лодка, брега, вълните и лятото. Побрапа си вечността в стиха. Някой трябва да нарисува картина за старата лодка.

2021-09-09T00:23:06+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0