26 jul 2014, 14:39

Старата любов

  Poesía
396 0 1

Една искра от моето огнище

запали огън в моята душа.

И като мъж на моето равнище

аз щях сърцето си да разруша.

Дали любов - за мене непозната,

разравя огъня във моя дом,

или любов, отдавна с мен позната,

в душата ми налива огнен ром?

Коя от двете днеска предпочитам -

от дни насам ме мъчи мисълта.

На коя от двете да разчитам?

Коя за мене рови в пепелта?

За мене непознатата е риска

и тя ще носи някакъв проблем.

Позната от мен сега ще иска

да маже тя душата ми с мехлем.

 

Сърцето ми със трепети подсказва,

че Господ ми познатата изпраща.

Защото още в древността се казва,

че "старата любов ръжда не хваща".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...