Една искра от моето огнище
запали огън в моята душа.
И като мъж на моето равнище
аз щях сърцето си да разруша.
Дали любов - за мене непозната,
разравя огъня във моя дом,
или любов, отдавна с мен позната,
в душата ми налива огнен ром?
Коя от двете днеска предпочитам -
от дни насам ме мъчи мисълта.
На коя от двете да разчитам?
Коя за мене рови в пепелта?
За мене непознатата е риска
и тя ще носи някакъв проблем.
Позната от мен сега ще иска
да маже тя душата ми с мехлем.
Сърцето ми със трепети подсказва,
че Господ ми познатата изпраща.
Защото още в древността се казва,
че "старата любов ръжда не хваща".
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados