Jul 26, 2014, 2:39 PM

Старата любов

  Poetry
399 0 1

Една искра от моето огнище

запали огън в моята душа.

И като мъж на моето равнище

аз щях сърцето си да разруша.

Дали любов - за мене непозната,

разравя огъня във моя дом,

или любов, отдавна с мен позната,

в душата ми налива огнен ром?

Коя от двете днеска предпочитам -

от дни насам ме мъчи мисълта.

На коя от двете да разчитам?

Коя за мене рови в пепелта?

За мене непознатата е риска

и тя ще носи някакъв проблем.

Позната от мен сега ще иска

да маже тя душата ми с мехлем.

 

Сърцето ми със трепети подсказва,

че Господ ми познатата изпраща.

Защото още в древността се казва,

че "старата любов ръжда не хваща".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...