Jul 26, 2014, 2:39 PM

Старата любов

  Poetry
398 0 1

Една искра от моето огнище

запали огън в моята душа.

И като мъж на моето равнище

аз щях сърцето си да разруша.

Дали любов - за мене непозната,

разравя огъня във моя дом,

или любов, отдавна с мен позната,

в душата ми налива огнен ром?

Коя от двете днеска предпочитам -

от дни насам ме мъчи мисълта.

На коя от двете да разчитам?

Коя за мене рови в пепелта?

За мене непознатата е риска

и тя ще носи някакъв проблем.

Позната от мен сега ще иска

да маже тя душата ми с мехлем.

 

Сърцето ми със трепети подсказва,

че Господ ми познатата изпраща.

Защото още в древността се казва,

че "старата любов ръжда не хваща".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...