10 oct 2006, 16:14

Старата любов

  Poesía
1.6K 0 5
Какво е старата любов,
какво е да плачеш за нея?
Тя не е ли страшния зов,
за който от век не копнея?

Буди ли стари копнежи,
сякаш в сън си сънувал мечта,
тихо, която бележи,
че "сега" не започва света...

Старата любов, любими,
раната, която ме боли,
е митът от прах и рими,
който няма да ни раздели...

Какво е старата любов?
Болка, сън, надежда, блян, мечта!?
Или е прекрасния зов
от "сега" да започнеш в света! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Каси, макар да смятам за некоректно да спорим на територията на полето за коментари на Боби, ще те открехна, че "текстът на песента" гласи: "За старата любов докрай, за МИНАЛИТЕ дни...". Надявам се, че няма да продължаваме да спорим на тема "стара любов - БЪДЕЩИ дни", защото за справки си има книги. Те съществуват още отпреди бенефиса на Тоника, който впрочем и аз имам. Бъди здрав!
  • Мишона! И ти си изперкала вече. Цитатът от песента на Тоника СВ е точен. Вярното при теб е това, че е по Стефан Диомов - той въз основа, на какво го е правил не знам, но вземи бенефисния концерт на Тоника и приятели, и ще чуеш точно тази песен, ако склерозата те е накарала да я забравиш!
  • Споко, Боби, към теб няма да имам никакви претенции. За сведение на предходния коментатор, "Старата любов" не е песен на Тоника СВ, а е стихотворение на Робърт Бърнз, от което е Стефан Диомов е сътворил песен. Но той няма откъде да знае това. Да не говорим, че и цитатът му не е точен.
    А стихотворението ти си е много хубаво, поздравявам те!
  • Ей, гледай с тази "стара любов" да не те надушат Мишона, Хитмен, Писателче и сие, че ще ти разкажат играта!
    ЦИТИРАМ: "За старата любов докрай,
    за бъдещите дни..."
    Тоника СВ (ПЕСЕН)
  • Прекрасно и истинско.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...