Старата любов
какво е да плачеш за нея?
Тя не е ли страшния зов,
за който от век не копнея?
Буди ли стари копнежи,
сякаш в сън си сънувал мечта,
тихо, която бележи,
че "сега" не започва света...
Старата любов, любими,
раната, която ме боли,
е митът от прах и рими,
който няма да ни раздели...
Какво е старата любов?
Болка, сън, надежда, блян, мечта!?
Или е прекрасния зов
от "сега" да започнеш в света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
