Старата любов ръжда не хваща

21 feb 2017, 11:04

Poesía » De amor

491 0 0

Старата любов ръжда не хваща,
а остава и нашепва самота.
Облята във тъга и плесен,
притихнала във тишина.

А на мен така да ми се иска,
да съм утре пак добра
и старата любов да не оплиска
със кал отново моята душа.

Но старата любов ръжда не хваща,
хваща само нашите сърца,
като в окови здрави и метални...
А метала хваща ли ръжда?!...

26 ЯНУАРИ 2017г.
гр. София

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.