Старата любов ръжда не хваща,
а остава и нашепва самота.
Облята във тъга и плесен,
притихнала във тишина.
А на мен така да ми се иска,
да съм утре пак добра
и старата любов да не оплиска
със кал отново моята душа.
Но старата любов ръжда не хваща,
хваща само нашите сърца,
като в окови здрави и метални...
А метала хваща ли ръжда?!... ...