Старата любов ръжда не хваща

Поезия » Любовна

861 0 0

Старата любов ръжда не хваща,
а остава и нашепва самота.
Облята във тъга и плесен,
притихнала във тишина.

А на мен така да ми се иска,
да съм утре пак добра
и старата любов да не оплиска
със кал отново моята душа.

Но старата любов ръжда не хваща,
хваща само нашите сърца,
като в окови здрави и метални...
А метала хваща ли ръжда?!...

26 ЯНУАРИ 2017г.
гр. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0