svetslav (Светослав Статев)
31 43
26 may 2006, 13:18

Старата селска къща 

  Poesía
1074 0 4
        СТАРАТА СЕЛСКА КЪЩА

               Пролет е - животът се ражда
               с нов за радост копнеж.
               Но сега тя не поражда
               топлина в душата, а скреж.

               И небето навъсено плаче,
               приспивно и тъжно скърби
               за дома опустял, за това, че
               портата му обраства в бодли.

               Рушат се вече дуварите
               пазили тайни, надежди, мечти.
               Криви стърчат керемидите
               над самотни голи стени.

               Спомени повити в паяжината.
               Мъка старческа в очите струи.
               Сълзи пробождат тишината -
               сами, далеч от хорски очи.

© Светослав Статев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички имаме някъде по едно такова село, една такава къща пълна със спомени за близки хора, със стари цървули някъде на тавана ... Колко жалко дето някои мислят, че трябва да се срамуваме от тях ...
  • Поздрав за стиха!!!
  • Носталгия!Поздрав!
  • Великолепно!
    Жегна ме право в сърцето!
Propuestas
: ??:??