svetslav (Светослав Статев)
31 43
26.05.2006 г., 13:18 ч.

Старата селска къща 

  Поезия
1146 0 4
        СТАРАТА СЕЛСКА КЪЩА

               Пролет е - животът се ражда
               с нов за радост копнеж.
               Но сега тя не поражда
               топлина в душата, а скреж.

               И небето навъсено плаче,
               приспивно и тъжно скърби
               за дома опустял, за това, че
               портата му обраства в бодли.

               Рушат се вече дуварите
               пазили тайни, надежди, мечти.
               Криви стърчат керемидите
               над самотни голи стени.

               Спомени повити в паяжината.
               Мъка старческа в очите струи.
               Сълзи пробождат тишината -
               сами, далеч от хорски очи.

© Светослав Статев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всички имаме някъде по едно такова село, една такава къща пълна със спомени за близки хора, със стари цървули някъде на тавана ... Колко жалко дето някои мислят, че трябва да се срамуваме от тях ...
  • Поздрав за стиха!!!
  • Носталгия!Поздрав!
  • Великолепно!
    Жегна ме право в сърцето!
Предложения
: ??:??